БЪЛГАРИЯ 10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ОПИТ ЗА АНАЛИЗ
(1990-2000)
Георги Аврамов
15.12.1999
"Времето е в нас и ние сме във времето, то
нас обръща и ние него обръщаме."
Васил Левски
"Всяка власт корумпира, а абсолютната власт
абсолютно"
Монтескьо
Последният ден на XX век
България по Иван Вазов
"Младият цар Иван
бе се поправил вече от своята простуда, която го беше задържала няколко дена в
двореца. Зимният ден беше особено мек, без слънце, но топъл. Царят отвори
прозореца, да поеме чист въздух от вън. Той гълташе живителните му струи и погледът
му бягаше през големите ясени и акации на градската градина по пространната
столица, с покриви побелели от сняг, отдето се дигаха безбройни кули и сводове
на дворци и държавни учреждения и кръстове от черкови…
Царят слезе долу. Чакаше
го каляска с два черни жребеца, дар от султана, живущ сега в Коня. Но той като
видя колко е хубаво времето, тръгна пеша из разкошната с богати здания улица
"Цар Освободител". Непоследван от никой телохранител, облечен просто,
царят отвръщаше усмихнато на поздравите на минувачите. Той мина покрай
остарялото, почерняло от времето здание на военния клуб, край Народното
събрание и величавий, бронзов паметник на императора Александра II, дето се срещна и приказва няколко минути с прочутия по подвизите си във
войната през 1972г. генерал Шейханов, после мина из алеята на акациите, между
два реда дворци, край величественото здание на университета и по-натам - на
Сената и на Министерството на
мореплаването,срещайки се с върволици граждани. Отвъд Орлов мост той се
размина с малките князове, които яздеха новоизобретения инструмент
"флигверт"(велосипед, движен от каучукови крила).
Царят се поумори, даде
знак на каляската, която го следваше отдалеко, качи се и потегли край
столетната гора на Борисовия парк, обезлистен сега, пуст с мълчаливите си
мраморни статуи на богини и дриади. Отляво хубавите трикатни здания, дворци и
вили се простираха два километра далеко. От висотата той фърли поглед въз
безкрайната с 350 хилядното си население столица, гърмяща като море, дето
десятки фабрични комини изхвърляха черни стълбове пушек и замъгляваха
атмосферата и. Няколко шопа, облечени чисто и спретнато, с лица умни и
вчеловечени, както бяха всички сега, привлякоха вниманието му и той приказва с
тях за поминъка им: по обичая си, той правеше това, желающ лично да опознае
нуждите на любимия си народ. Няколко време той се любува на града, станал
център на богатството, светлината и културата за обширното царство. Витоша се
белееше величествена и на гърба и, зад Резньовете, се забелязваше кубето на приоблачната
гостилница "Кръгозор", посещавана от туристи из цяла Европа, додето
се отиваше от Драгалевци по зъбчеста железница. През ума му минаваха ред
произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и
неговото през XX век, неговий поглед сякаш се
впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които от криеше в дълбокия си
мрак…
Когато царят се завърна,
беше вече късно. Той влезе в дворецът, цял бляснал от светлина, дето щеше тая
вечер да се посреща радостно новия XXI век"
Патриархът на
българската литература вижда България в последния ден на ХХ век културен и
икономически стожер на Европа, в своите естествени граници мити от три морета:
Черно, Бяло и Средиземно. Управляващи и народ се отнасят едни към други с
взаимно уважение и любов. Във въздухът над страната витаят радост, благополучие
и оптимизъм.
О неразумний юроде ... ?
Българите
създават най-точния астрономически календар в историята на човечеството и
първата славянска държава през 681г. От всички държави на Европейския континент,
съществували около 681г. само България е дошла до наши дни с името с което е
била родена. В края на VIII век в Европа съществуват три държави България,
Византия и Рим.
Българите
приемат християнството и славянската писменост. Българските монаси-мисионери
стават просветители на целия славянски свят: руси, сърби, хървати, чехи,
поляци, румъни... - две трети от територията на Европа и близо половината от
населението и. Християнството се проповядва на трите свещенни езика еврейски,
гръцки, латински и на български. През VIII век в Западна Европа книжовен език е
латинският - грамотното население е било 2-3%, а в България 65-70%. С
културните постижения на древна Елада славянството се запознава много преди
Западна Европа благодарение на просветителската роля на българската държава.
За да оцелее
между Византийската и Римската империя и набезите на хуни, авари, готи,
вандали, араби, хазари, османски турци българската държава се е характеризирала
със строга законност и изключителен ред. За немарливо отношение към оръжието,
към военните или граждански задължения, обикновено наказанието е смърт. Ако
хипотетично приложим изпълнението на законите на Хан Крум в настоящия момент в България, много бивши и
настоящи депутати, министри, служители на ДС, банкери и всички знайни и
незнайни ръководители на рекетьорски групировки, ще трябва да се разделят с
главите си.Страната ни е била ръководена от велики държавници: Кубрат, Аспарух,
Крум, Борис I, Симеон, Иван Асен II, Александър Стамболийски... и всеотдайни
духовни будители: св. Кирил, св. Методи, св. Климент, Черноризец Храбър,
Константин Преславски, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски...
Горчивите факти на днешният ден
България е
сред най-бедните страни в Европа.
73% от
българите живеят под прага на социалния минимум. При приблизително еднакви цени
на потребителските стоки доходите на българите са до 25 пъти по-ниски от тези в
богатите европейски страни.
В България
понастоящем на всяко новородено дете умират по двама българи.
Раждаемост и смъртност за Франция и България
на хиляда жители
Страната ни
е в дъното на европейската класация по раждаемост с 7,5 новородени на 1000
жители. Само преди по-малко от 20 години българката е раждала средно по две
деца, а в момента не ражда средно дори и по едно. Бог е създал жената за да
дава живот и каквито и да са професионални успехи не правят живота и
пълноценен, след като не е изпълнила мисия, за която е сътворена на този свят.
И един интересен факт - в момента българката пуши повече от българина.
Погледнете улиците и сладкарниците на нашите градове и ще видите много млади
момичета с цигара в ръка или уста. На мен не ми е известно друго място на
света, където нежните половинки да са по-заклети пушачки от силния пол. През
последните десет години от България са емигрирали повече от 700 000 българи, от
които около 240 000 компютърни и телекомуникационни професионалисти. Иван
Костов може да бъде сигурен, че нито един от тези българи не е напуснал
родината си поради мързел.
В страната
българи умират от студ и глад, а други се самоубиват.
При
запазването на тези тенденции със сигурност ще се самозатрием като народ.
Промяна на
брутния вътрешен продукт на Полша и
България 1989г.=100%
Индекс на индустриално производство за Полша и България
1989г.=100
Тази графика показва крахът на икономиката и държавата ни. Заради нейната
същност Прахчо Ал Бож трябва да бъде изритан от министерският стол с много як
шут.
*Графики по Бизнес Сентръл Юръп
С 66% са
намалели доходите на хората от 1990г. до 1999г.
Износът на
България е намалял с 13% през последните девет месеца на 1999 година.
Търговският дефицит на страната е 885 000 000 USD.
Липсват
жизнени и продуктивни стопански субекти в държавния и частен сектор.
Не
съществува конструктивно предприемачество.
Корупцията,
разбойничеството и грабежите са обхванали всички свери на обществения живот.
Връщайки се назад през вековете ние ще видим, че управляващата клика никога не
е подлагала своя народ на по-жесток грабеж отколкото през последните девет
години.
Разрухата е
навсякъде около нас и фрапиращо контрастира с дворците и лимузините на "държавниците"
и мафиотите.
Българите
работещи в частния сектор и създаващи реален брутен продукт трябва да плащат
убийствени данъци.
В България
да работиш почтено е достатъчно условие да бъдеш беден. Какво самочувствие може
да има мъж, който се съсипва от работа по 16 часа на денонощие и не може да
нахрани децата си, а съпругата му се е превърнала в лека жена?
Разслоението
на обществото на балканите и в ОНД на бедни и богати е най-бързото отбелязано в човешката история. Корупцията
ражда богати хайдуци,мошеници и негодници - управляваща клика и бедна, страдаща
рая. Политическите партии се финансират от далавери(примерно митнически).
Историческата логика е желязна рано или късно хората лишени от хляб ще поискат
негодниците, които ги грабят да увиснат на бесилото. Държавата се превръща в
диктатура за да брани богатството на хайдуците.
Политиците,
администраторите и духовниците през последните 55 години са зла участ и позор
за българския народ, бледи сенки на своите велики предшественици.
От горепосочените факти
можем да направим следните изводи:
В бедна страна
демокрация не може да вирее. В България, такова чудо няма. Демокрация има там,
където народът е подсигурен, където има хубав поминък и сигурен живот.
"Риформата" е
сбъркана - каруцата е впрегната преди магарето и през последните десет години
се движим на заден ход.
Липсва стратегия:
Какво правим?
Защо го правим?
Как го правим?
"Риформаторите"
са съвсем сбъркани.
Според Иван Костов
"риформата" трябва да почне да снася златни яйца през 2000-2001
година. Позволявам си да отправя един въпрос към премиера.
Г-н Костов мъртва
кокошка златни яйца снася ли? Дори и децата на три години разбират, че номерът
няма да мине.
Във въздухът над страната витаят песимизъм,
несигурност и мизерия. Всеки втори млад българин желае да емигрира.
Наследството от диктатурата на пролетариата
Отгръщайки
черните страници от периода 1944-1989г. се сблъскваме с тежкото наследство от
“епохата на развития социализъм”:
Липса на
държавен суверенитет - партийните водачи стриктно изпълняваха заповедите на
своите господари от Москва. Сто процентна държавна собственост върху средствата
за производство. Унищожаване на българско село, като форма на стопанисване на
земята и морални устои. Огромни капитални инвестиции (милиарди долари) в
неефективни машиностроителни, химически и енергийни гиганти, унищожаващи прекрасната ни природа. Наличие
на физически и морално остарели производствени мощности, телекомуникации и
транспорт. Затваряне на икономиката на страната в черупката на СИВ - през 80-те
години от 75 до 90% от стокообмена на страната е със страните от СИВ. Изолиране
от световния пазар на технологии, ноу-хау, капитали, информация и работна сила.
Производство на некачествена, неконкурентна и непродаваема на западния пазар
продукция. Първостепенно място на
реекспорта на нефт и търговията с оръжие в износа на страната. “Стабилни”
търговски взаимоотношения с терористичните държави: Либия, Ирак и Иран. Водеща
роля на структурите на ДС във външната търговия със западния свят, по конкретно
на Първо главно управление и научнотехническото разузнаване. Износ на милиарди
долари за създаване на високотехнологични фирми в западните страни,
контролирани от разузнаването с цел кражба на ноу-хау. Последващо присвояване
на тези пари.
Диктатура и
терор над личността. Липса на свобода, на възможност за лична изява и
просперитет. Насаждане на страх и послушание. Съществуването на огромен партиен
апарат(включително структурите на ДС) за тероризиране на “непослушните”.
Невъзможност за развитие на частен бизнес и икономическа инициатива.
Образователна система доминирана от марксистко-ленинско-живковата философия.
При наличие на проблем Другаря Живков, ще напише тезис и пионери и комсомолци,
трябва да изучат “великото творение” и видят колко майсторски и далновидно се
решава той. Липса на свобода на словото - информационен терор. Купена за жълти
грошове интелигенция. Самозабравили се, прости управници достигни до прага на
лудостта. Затваряне на хората в социалистическия резерват - без разрешение от
ДС не можехте да пътувате на запад. В общия случай държавата лъжеше хората, че
им плаща, а хората лъжеха държавата, че работят. Почести, звания, пари,
апартаменти и други социални благини не
се печелиха с честен труд, а се даваха от партийната номенклатура. В социалната
йерархия се издигаха често не можещите и знаещите, а послушните, “нашите”,
дупелизниците.
Анализирайки
съвременната действителност не можем да не отчитаме наследството от епохата на
социализма в структурен и личностен аспект. Моралът, като обществена категория,
неформален регулатор на обществените отношения, на отношението на личността към
труда и културата, към взаимоотношенията с държавните институции, работодателя
и другите хора е консервативна и много трудно променяща се категория. Грубо
можем да кажем, че съвременното българско общество се намира в “морален
делириум
”.
Промяната
Беше зимата
на 1988 година, нощ, студ. Служех в инженерно авиационния батальон в село Чешнегирово.
В стая отдалечена от главните казармени помещения, слушах радио Свободна Европа
и размишлявах върху книгата на Михаил Горбачов "Преустройството и новото
мислене за нашата страна и целия свят". След 23 часа, бе моето време, когато можех да правя това
което искам - да почета и помечтая. Изведнъж след 01 часа някой заудря по
прозореца на стаята, стреснах се. Дежурният по батальон ми нареди бързо да
отключа и ми зададе въпроса какво слушам? Явно бе, че бях подслушван, не можех
да излъжа и си признах "без бой". Последва скандал и заплаха, че още
на сутринта ще си понеса последствията за диверсантска дейност. Скрих книгата и
записките, които си водех. Очакваше ме
карцер или дисцип. Лошото бе, че попадайки в карцера трябваше да се работи по
24 часа на денонощие. Наказаните копаеха по няколко кубика камениста почва.
Нормата бе непосилна дори и за Херкулес. Ръцете ставаха на мазоли и нищо не
можеше да се държи с тях. На сутрешния преглед тръпнех в очакване, но ми се
размина, дежурният не бе докладвал моя
случай.
Вятърът на
промяната бе задухал. Европа и светът, бяха пред колосални, исторически
събития. Предстоеше рухването на Берлинската стена и промяна в живота на
стотици милиони европейци и азиатци. Нека си зададем въпроса: Къде бяха по това
време и какво правеха днешните управляващи "демократи"? Президентът
Стоянов чистосърдечно си призна, че по това време не се е занимавал с
десиденство, а с бракоразводни дела.
Премиерът Костов четеше лекции по политическа икономика във ВМЕИ. Неговите
студенти си спомнят становищата му за градящия се комунизъм. И тогава и сега за
по-голяма част от тези хора важат думите на бай Ганю:
"Па и
за почитание ако дойде думата, аз пак не са давам. Ти ще целунеш ръка, аз-двете
ръце; ти ще целунеш скута, аз-краката; ти ще целунеш на друго много, аз -на още
по-друго място. Че ти с мен ще се надпреварваш бе, кьорпе?"
"Знаеш
ли какво, Гуньо? Съображава бай Ганю, без да обръща внимание на думите на
Адвокатина. - аз мисля сега за сега да я караме с правителството… Па сетне като
подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на
власт, а?"
България не можеше да остане в страна от
глобалните световни промени, въпреки снишаването на Живков. На 10.ХI.1989 година момчето от народа Янко, бе свалено от власт
с вътрешно партиен преврат, подкрепен от Москва. Постепенно започна формирането
на явна опозиция на управляващата БКП. Милиони българи можеха да поемат въздух,
надеждата и желанието за по-добър живот обхвана голяма част от народа ни.
Постепенно площадите на много български градове започнаха да се заливат от хора
отказващи да живеят по старому и искащи промяна към по-добър живот. В
българските университети започна основаването на независимите студентски
дружества. Младите хора щяха да играят значителна роля в съвременната история
на своята страна. За голяма част от колегите си, мога да твърдя, че желаехме,
искрено и безкористно вярвахме, че можем да помогнем на страната си.
"Млад,
образован, малко идеалист, повече мечтател с любов в сърцето, с вяра в доброто,
с надежда за бъдещето, той не беше още кален в действителността, в живота.
Безгрижен до самозабрава, непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от
добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост."
Алеко
Константинов
Предстояха
горчивите уроци на живота. Деканът на факултета ме извика на разпит - трябваше
да обяснявам с какво се занимаваме. Удряйки с юмрук по бюрото ме заплаши, че ще
изхвърли, като мръсна котка от ВМЕИ. Трябваше да се мине и през разговорите с
агентите на ДС - намеците бяха явни, че ако не престана да мътя водата ще ми се
случи случка. Задавах си въпроса тогава, задавам си го и сега:
Откъде тези
хора знаеха за живота ми повече дори и от самия мен. Разбира се нямах никакво
намерение да се вслушвам в "умни" съвети или заплахи. През този
период(началото на 1990 година) се формираха структурите на СДС. На първите
сбирки присъстваха шепа хора. Всеки от участниците се чудеше, кой от другите
работи за ДС. Организираха се и първите опозиционни митинги. Сегашните
"демократи" ги нямаше никакви по това време в зараждащата се
опозиция. Тук изключително точен е
Петър Берон:
"Хитрите
адвокатчета се спотайваха като бълхи в гащи."
В по-късен
етап, когато необратимостта на промените бе ясна маститите адвокатчета
започнаха да припкат към възможността да налапат кокала на новата власт.
"Трябва
и ние да клъвнем по нещо - казва бай Ганю, - току тъй н сухо патриотизъм -
бошлав. Я ми кажете вий сега както стоят работите, като откъде може да се удари
най-добър келипир?"
Тук ще се
опитам да анализирам феномена Власт.
Дефиниция:
Власт -
възможността за налагане на нечия воля върху поведението на други индивиди.
Източниците
на властта са личността(Цар Симеон, Цар
Иван Асен Втори, Патриарх Евтимий Търновски, Васил Левски, Хитлер, Сталин,
Махатма Ганди, Бил Гейтс…), собствеността и организацията. Владеейки собствени
пари(капитал), земя, средства на труда(машини) имате право да купите труда на
наемния работник и му наложите определена форма на поведение.
Организацията(държавата, политическата партия, църквата) създава свои правила,
които налага на членовете си. Например в БКП и в СДС(понастоящем) е
задължителен отказът от собствено мнение, мислене и поведение по всички
въпроси, по които индивида нарушава партийната религия.
Съвременния
свят е взаимодействие и противоборство, на международните корпорации, организациите и държавите. Правните и пазарни потребности се
задоволяват в атмосферата на откровено манипулиране. Търсещите изгода не могат
да си позволят лукса за вярват в онова, което съчиняват или декларират.
Манипулирането е бизнес, който не се влияе от истината. Съвременната държава се
състои от една голяма организация - бюрокрацията - която за пореден път е
превръща в инструмент на собствените си цели и интереси(да ръфа кокала, да не
изтърве келепира, доде е на власт).
Днес правителството и бизнеса са взаимни врагове. Бизнесът се бори
против ограничаващи и други попълзновения на държавата. Нищо не скрива така
добре упражняването на власт във и чрез
държавата, както голямата политическа
литургия, наречена избори, целяща печалбата на гласоподаватели. Политическата
система манипулативно превръща
суверенитета на мнозинството в подчиненост на малцинството.
Ето някои
примери за "кариера" на бивши и настоящи управляващи на гърба на
народа и България:
Имахме външен
министър именуващ се Стоян Ганев, който лапна котата на България да бъде
председател на Общото събрание на ООН, след което се запиля по Америка и
забрави род и родина. Имаше една кариеристка - асистентка по право, именуваща
се Снежана Ботушарова, която издрапа до
посланик в САЩ, а сега май представя себе си в Европейския съд от
квотата на България. Имаме си понастоящем Марко Бисеров, който си построи
белогвардейски дворец в центъра на София, настани жена си на хубава държавна
службица. Носят се слухове, че спестил от парламентарни банички и вдига вила в
Бистрица - та българската демокрация растяла с темповете на вилата на Марко
Бисеров. Е имаме си и Данчо Ментата, на който всеки втори бургазлия с
удоволствие би лепнал върху лицето му най-хубавата си храчка, но метна ни
Ментата, че ще ни намаля данъците, па взе че ни ги увеличи. То българина има
яка гърбина, ще плаща костюмчетата за по 1000 USD на Данчо, де ще
ходи. Па за капак си имаме Прахчо Ал Бож и Прахчо Бакърджиев - бомбата. Бай
Ганю се обръща в гроба от завист - човечецът не може да спи спокойно вечния си
сън от новите мекерета и хайдуци, в сравнение с които е вода ненапита. Та ония
западни балами Хакисън и Гелерото взели да твърдят, че нашите юнаци(подразбирай
хайдуци) били корумпирани. Бре че балами - де се е чуло и видяло на този свят
да пуснеш прасе и магаре на пълна ясла и те да останат на диета. Бре ахмаци, те
сега ако не плюскат колкото могат, та кога? Присъствайки на първите заседания
на координационния съвет на СДС в Сливен се опитвах да формулирам за себе си
какви промени трябва да се направят за да живеят хората по-добре. Необходимо бе
изграждане на нова политическа система, смяна на формата на собственост,
икономически растеж, промяна на морала… Формирах едно просто правило, което е
актуално и днес: Българинът трябва да е уверен, че работейки здраво и почтено,
ще може спокойно да изхранва
семейството си, да прогресира финансово и интелектуално. Трябва да се събуди
дремещият дух на предприемачеството у хората, които го притежават. Това е пътят
по който личностите да трупат богатство, а оттам и нациите. Нека вземем за пример САЩ. На какво се дължи
икономическия растеж на Америка? На Бил Клинтън - определен от консервативен
френски вестник "за дребен мошеник и нищо повече" , към това определение
мога да добавя - добър политически актьор и дърдорко. Разбира се, че не. В САЩ
съществуват условия за всеки, който здраво работи да печели добре. Чрез
зелените карти Америка си осигурява индустриален и интелектуален потенциал от
другите нации. България създаде имигриралите 240 000 компютърни и
телекомуникационни професионалисти, които в родината си не можеха да се
прехранват, а в Америка моите български колеги получават по 5000-20000 USD месечно т.е. някои от тях повече от американският
президент. Америка издига в култ не дърдоркото Клинтън, а Бил Гейтс, човекът
успял благодарение на личния си почтен труд за 12 години да стане най-богатия
човек на земята и днес да печели по 40
000 000 USD на ден. Да приемем,
че американският президент получава по 200 000 USD годишно(реално заплатата на Бил Клинтън е по-ниска) -
доходите на Бил Гейтс са годишно 72 000 пъти по-високи от тези на американският
президент. Влиянието на корпорацията Microsoft в световен мащаб е огромно - нейните продукти достигат до всеки икономически
субект на земята. Да господа управляващи САЩ не е страна на бюрокрацията, на
братовчедите, а на предприемачите. Когато кадърните млади българи започнат да
печелят почтено 72 000 пъти повече от българският президент( в период до 10
години от започване на своя бизнес) в родината си, тогава те няма да се пилеят
по широкия свят. Българите ще започнат да живеят по-добре, да имат
самочувствието на най-древната нация на европейският континент, а прасета и
магарета няма да достигат до управлението на държавата.
Студентите
бяха двигателят на промените в България. Лятната студентска стачка от 11.06 до
07.07.1990г. доведе до подаването на оставка от Президента Петър Младенов. На
10 и 17.06.1990г. се проведоха избори за ВНС. Хиляди млади хора работеха безкористно
за СДС. В паметта ми се е запечатал
момента, когато вечерта на 11.06.1990г. пресметнахме резултатите от
своето паралелно преброяване - СДС губеше. Стичащите се сълзи по лицата на
момичета и момчета бяха израз на разочарование, на пропаднали мечти - въпреки
че бяхме работили няколко денонощия без да спим огромният платен партиен апарат
на БКП спечели. От 07.11. до 12.12.1990г. се проведе студентската стачка довела
до падането от власт на правителството на Андрей Луканов. Студентските протести
през февруари 1997 година доведоха до падането на правителството на Жан Виденов
и отказът от мандат на Николай Добрев.
Мирният преход в голяма степен се дължи на студентите - управляващите не
посмяха да изцапат ръцете си с кръвта на децата на България. Младите хора два
пъти в съвременната ни история подариха
властта на демократичните сили на правителствата на Филип Димитров и Иван
Костов. Трагедия на страната ни е, че тези хора се оказаха негодни да
управляват - превърнаха се в самодоволни дерибеи водещи България към гибел.
Много българи бяха смачкани от "риформата" Физическото оцеляване е на дневен ред пред много български
семейства. През последните три години пропътувах 6328 километра с колело из
България, минах пеш стотици километри. Има места в страната ни, които са
забравени и от Цар и от Бог - напуснати рушащи се къщи,буренясали дворове и
ниви, унищожени овощни градини и лозя, разбити и разграбени селскостопански
дворове, разбити пътища с дупки и кратери. Българинът обработва нивицата си с
магаренце, както в зората на човешката цивилизация. По земята ни има много
човешка обида и мъка. Управляващите просто не виждат тази мъка, за която имат
немалка заслуга, а са стигнали да забележителния извод, че българинът е
мързелив ( изказване на Иван Костов пред радио Свободна Европа ).
Българинът,
държавникът, банкерът, политикът, Атанас Буров казва:
"България
е имала винаги един умен и добър народ, но лоши и бездарни управници.
Чиновникът има особена психика - той по принцип е лентяй, нагаждач, мижитурка,
мръсник и подлец. Келеме хляб не дава… От чиновника хляб не чакай. Доноси
чакай, курвалъци чакай, мръсотии чакай, подлости чакай… Ще ги имаш в излишък,
но хляб не чакай. Българският политик трябва да подпише декларация, че хване ли
се в кражба, а също и в злоупотреба с властта за лични облаги, ще бъде
застрелян. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент на
беззаконие, да се разкъсва на четири коня. Първото беззаконие ражда второто.
Второто третото и тръгва вече…
Всяка нова
власт трябва първо да даде. Не надежда, не обещания, а нещо на ръка, нещо в
кесията, нещо на софрата. Която и да е власт, за да остане на власт, трябва да
облекчава данъците и да дава по-сита софра. Защото човек мисли не само с ума
си, той мисли и с корема си.
За мене
българинът е дявол над дяволите. Той така може да го нацепи на някой швейцарец
или белгиец, със сръчността си,със знанията си, с ума си, че оня да се чуди и
мае как е попаднал на такъв гений. Ние в България до вашия "Девети"
имахме най-съвършената спестовна каса, най-хубавата банкова система, ние не се
учехме на колективизъм от Райфазени, нито от други немци. Не ние създадохме
самобитна българска кооперация, наша самобитна пощенска кооперация, наши
самобитни сдружения, като читалищата, да се чуди човек. България през 1908-1911
година биеше света по брой на добитъка на декар, по брой на овце, кози, агнета,
ярета, крави и биволици, коне и волове. България е на пъпа на света по-дивна,
по-нежна, по прекрасна страна от нея няма."
Какво
създадоха правителствата на Луканов, Попов, Димитров, Виденов и Костов за десет
години в България? Превърнаха страната на евтин битпазар и създадоха условия за
забогатяване на братовчедите.
България има
жизнена нужда от икономическо и духовно възраждане и нови кадърни и почтени
управници.
Българите
трябва да изявят своя съзидателен дух, за да бъдат достойни за страната, за
която Ботев написа гениалният стих:
"Вечер
настане, месец изгрее
звезди
обсипят свода небесен.
Гора зашуми,
вятър повее
балканът пее
хайдушка песен."
